Нека като за начало да уточня някои неща. Според Уикипедия " Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние , може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия". Известно е че има и фамилно унаследяване. Това състояние се лекува с различни медикаменти като антидепресанти и психотропни вещества. Антидепресанти са Ципрслекс или Прозак, а психотропно с най-масова употреба е Диазепама.
Та все пак нека се върна на историята. Тя ми бе разказана от психиатър от болницата в Медицинския университет в Пловдив. Герои са млад мъж- работещ като електротехник и неговата майка. Жената е в тежка депресия по неизвестни причини. В една от поредните си кризи тя губи битката, и от отчаяние отива на един ж.п. прелез (този до стадиона в Пловдив) и се хвърля под наближаващия влак. Ясно е че умира. Това травмира неуписуемо много сина й. След известно време заради смъртта на майка си той също изпада в депресивно състояние и решава да се самоубие. Тъй като е електротехник и има инструменти вкъщи, взима една бормашина и тръгва да си пробива главата. Бургията пробива черепа, но се чупи преди да засегне мозъка. Мъжа все още е жив. Недоволен от това, той отива във кухнята, взима нож и прерязва вените си, нооо кръв не теква. Отчаян тръгва да реже гърлото си, но не уцелва голяма артерия и теква съвсем малко кръв. Това отново не го убива. С парче от бургия стърчаща от главата и целия в кръв твърдо решава, че трябва да умре. Тръгва да търси останалите от майка му лекарства, за да се трови с тях. Намира Диазепам и пие доста таблетки. Ляга и чака да умре. Чака, чака, но нищо не става. Вече тотално обезверен става и излиза. Стига до прелеза където умира майка му, сяда на линията и започва да чака някой влак. Влак обаче не идва, хапчетата започват да действат и той заспива. Точно тогава го забелязват и го махат от линията. Водят го в Хирургиите, където успешно изваждат бургията и го лекуват. Така въпреки усилията му да се самоубие, явно съдбата е на друго мнение.